Успехите на Самуил Райков от 5. Г клас

Нашият ученик Самуил Райков показа завидно майсторство с творческото перо. Той беше вдъхновен да напише съчинение разсъждение върху цитат от неостаряващата за малки и големи детска книга на Алън Милн „Мечо Пух“. Устремен към покоряването на върхове, Самуил изпрати своето съчинение за участие в Първи ученически философско-исторически конкурс „Отношения на световете“, направление Философия, организиран от СУ „Вела Благоева“ – гр. Велико Търново. Самуил Райков зае своето достойно, шесто място, измежду ученици от цялата страна. Публикуваме пълния текст на съчинението, за да се докоснете и вие до чистотата на детската душа.

Понякога – каза Пух – малките неща заемат най-голямо място в сърцето ти. Малко внимание, малко мисъл за другите и всичко би изглеждало иначе.

съчинение разсъждение

Много случаи при хората, а също и при мен, са доказателство в полза на казаното от героя на Алън Милн – Мечо Пух. Дори да говорим за Средновековието, за историята, как всеки войник в армията се бие за страната и за царя, той мисли само за доброто на другите – не само за себе си. Въпреки че се говори само за великите царе с големите държави и империи, те не биха били толкова известни, ако не бяха техните воини, които са воювали за тях. Няма как владетелите да воюват сами!

Освен това, има със сигурност много незнайни учени, които, въпреки че не са популярни, са допринесли за напредъка на държавата и света с нещо малко, но важно. Не бива да си мислим, че само известните учени, воини, владетели… са направили нещо добро за страната си и, може би, за света.

Днес хората не са толкова съобразителни и внимателни с другите, но това не бива да те обезсърчава! Може да ти се присмеят, че помагаш на някого, но ти не трябва да се отказваш. Ще споделя някои случки от моя живот, когато съм помагал на различни хора.

Преди няколко години помогнахме на едно семейство без баща, което нямаше пари. Момичето, което е на моите години, си беше счупило крака и носеше гипс. Със сестра ми събрахме джобните си пари и купихме с тях плодове и интересна книжка, за да може пострадалото дете да чете, докато е самó вкъщи. Веднъж излезнахме заедно на разходка до близката площадка. Нейното, иначе сериозно и тъжно лице, се озари от усмивка. За пръв път я виждах да се смее, въпреки болката. Тогава разбрах, че малките жестове са неоценими, те предизвикат радост, дори щастие. А радостта и щастието са като птици, защото усмивката на този, на когото си помогнал, кацва и върху твоето лице.

Моите родители винаги са ни учили да вършим добрини, да помагаме на хора, които са в беда. Веднъж почистихме дома на нашата съседка, защото тя беше болна. Но най-голяма радост ни носи възможността да помогнем на други деца. Веднъж дарихме пари за играчки за децата в болница. Рисувахме картини за детското отделение на известна болница. Участвахме в благотворителен концерт и изложба с нашите творби, дарявахме и детски книжки за изграждане на библиотека за болните деца.

Подарявали сме детските си играчки на по-малки от нас приятели. На едно двегодитшно детенце подарих моята любима пожарна, която беше голяма и имаше различни функции – да изпомва вода и да предупреждава със звукови и светлинни сигнали. Момченцето беше толкова щастливо, че спеше всяка вечер с тази играчка.

Една майка с детенце, чийто баща ги беше изоставил, ни гостуваха. То много хареса една от пистите ми с колички и на тръгване аз му я подарих заедно с няколко модела сглобяеми самолети, по които момченцето се захласна. След време майката сподели, че детето ги е сложило на видно място в стаята си и всеки ден играе с тях.

Залесявали сме по малко в градините, за да е хубаво, засаждали сме красиви цветя, които да радват съседите. Винаги, когато имаме гости, помагаме на мама да сервира и подреди масата. На гостите им е приятно да се грижим за тях, а за нас това е удовлетворение. Много често посещаваме болни хора у дома им или в болница. Не е много приятно да си на такова място, но така ги правим щастливи. Носим им храна, помагаме им и ги спасяваме от самотата. Често, след като оздравеят, споделят, че сме били най-силното им лекарство.

Случва се да даваме храна на бездомни хора на улицата. Това е по-добре да се прави, отколкото да им се дават пари. Освен това, мисля, че ще е трудно на бездомник с дрипи да влезе в супермаркет. Всички ще го отбягват, а това е много потискащо.

В училище често споделям моливи, химикали, маркери, флумастри с моите съученици. Съдействам им да решават по-трудните задачи. Помагам на деца, които са се наранили и имат нужда от лекарска намеса.

Сега виждаш ли, че не е страшно да помагаш на другите? А това, какво ще кажат гледащите отстрани, не означава нищо. Важното е, че си направил някого щастлив с нещо малко, защото „малките неща заемат най-голямо място в сърцето ти. Малко внимание, малко мисъл за другите и всичко би изглеждало иначе.“

Самуил Деян Райков – V клас