Със спомен за Васил Левски

Образът на Левски в повестта „Немили-недраги“ – ХI глава

Лични разсъждения и интерпретации по въпроса според зададения художествен източник.

В представата ни образът за Левски е изваян от словото на Иван Вазов. На Левски Вазов посвещава много свои творби. Една от тях е ХI глава от повестта „Немили-недраги“. В нея той дава онова физическо описание на Апостола, което повечето българи знаят : „Левски имаше ръст среден“, „очи сиви, почти сини; мустаци червеникави, коса руса, лице бяло“, което е „изпито от непрестанна мисъл и бдение, но което се оживяваше от една постоянна и естествена веселост!“ Левски притежава жизнерадостен дух, който не го е напускал в най-трудни времена. Но тази негова черта, не е черта на веселяк, каквито ги има много по земята. У него този весел нрав изразява оптимизма на епохата и неговата осъзнатост, че животът му е посветен на едно голямо историческо дело-освобождението на цял един народ.

Образът на Апостола е представен с две негови основни качества – решимост и упорство. В сравнение с останалите революционери той притежава „непобедимо търпение“ и „постоянство“. Той е пример за останалите с неговия непримирим дух и борбеност, с неговото непоколебимо желание да рискува живота си за отечеството. Велик идеолог и стратег, Левски пръв достига до идеята, че е нужна една предварителна подготовка за бъдещата революция. Според Вазов Апостола е „пратен от съдбата начело на цял рой проповедници и мъченици на свободата да разклати масите, да предизвика събитията, да създаде бъдещето!...“. Повествователят разкрива Левски като мислител, прозрял в бъдещето същността и характера на новата независима българска държава и определил мястото на България в новия свят.

Във финалната част на главата Вазов сравнява бореца-революционер със Сина Божий. Той е „един мъничък Хус“ и „който в Юдея би бил разпнат, в средните векове би бил жив изгорен, както в деветнайсетия биде обесен...“ Три мъчила, три символа: разпятие, Торквемадов огън, бесило - три смърти, които вековете измислиха да наказват безчестните и безсмъртните. И Исус и Левски са готови на страдание, на саможертва. И двамата доброволно приемат своя път и двамата са предадени:от Юда – Христос, от поп Кръстьо – Левски. Единият е разпнат, а другия обесен, но и двамата остават в народната памет, в народното сърце с възкръсване за безсмъртие.

Образът на Левски за мен е синоним на свободата, както и на дълбоката вяра в идеала. Той мечтае да види България свободна, казва, че ще отиде да се бори за свободата и на други поробени народи. Свободата е смисълът на неговия живот. Той се бори за „чиста и свята република”. А собственото си място в живота определя така: „Ако спечеля – печеля за цял народ, ако изгубя – губя само мене си!”. Левски показва, че основната черта на големите личности от историята е да служат на определена кауза, без да мислят дали ще получат призвание, което е и голямата сила на духа.

Левски е личността, с която всеки един българин трябва да се гордее.

Констанин Тодоров, 7. Б

Образът на Левски в лирическия цикъл „Епопея на забравените“

„Епопея на забравените“ е едно от най-скъпите и значими съкровища в историята на българската литература. Тя е съвкупност от дванадесет героични оди, съхранили подвизите на смелите български синове, участвали в борбата за национална свобода. Творбата е не само израз на възхищение и прослава към святото дело на нашите герои, но и укор към онези, позволили си да забравят или подценят техните славни дела!

Един от най-обичаните образи в родната ни история е Апостолът на българската свобода – Васил Левски. Неговият образ е свещен, величествен, носещ възхищението на цял един народ! Той е притежател на множество положителни качества и национални добродетели. Левски е пример, даван на редица поколения, образ представителен и незабравим, изпълнен с българското, родното, святото.

Апостолът е една икона за своите сънародници. Левски открива верният път – пътят на обществените ценности и дългът на личността към родината.

Иван Вазов подхожда към миналото не като историк, а като философ на човека и неговите морални ценности, разкривайки темата за свободата на духа само с един стих:

Манастирът тесен за мойта душа е!

Под тежкото иго, където е попаднал българският народ няма място за молитви, защото те не са пътя към избавление. Тук е и призивът за активност и смелост, за възстание и борба. По думите на Вазов Левски е светец, мъченик, търпящ жестоки болки и лишения в името на свободното бъдеще на своя народ. Безсъмнено Дякона е вървял по „страшен, но славен път“ заради майка България.

Контрастен в творбата е проблема за предателството. Той е представен редом с възхвалата на подвига, за да предизвиква нужната омраза към дребните души.

Тоя мръсен червяк, тоя низък роб,
тоз позор за бога, туй петно на храма!
Дяконът погуби чрез черна измама!“

В същинската част на одата Левски е изобразен във величествена светлина. Той е безукорно честен, всеотдаен, предан на делото, устремен към звездната цел – всеобщото въстание и освобождение на народа. Мисълта за бунта е едничкото му вдъхновение. Апостола е едновременно навсякъде и никъде, превъплащава се сполучливо в различни образи и все успява да се измъкне. Левски си играе с властта, подлудява я, а тя е безсилна. Дори в тази част Вазов оприличава делото на Левски с това на Исус – подобно на него Апостолът се отдава на хората и започва проповядването на нова общочовешка религия, изповядваща ботевското

„тоз който падне в бой за свобода, той не умира“,

И подобно на Исус – Левски е готов да се жертва в името на своето дело:

Говореше тайно за ближний преврат
за бунт, за свобода, за смъртта, за гроба,
и, че е време вече да възстане роба!!“

Образът на Левски е сложен и многоаспектен, но същевременно лесно разбираем.

Апостолът е достоен българин, патриот, който никога няма да умре!

Лина–Никол Христова, 7. А

Образът на Левски в „Немили-недраги“

„Немили-недраги“ – въздействащ художествен разказ за нелекия живот на хъшовете извън родината. Художествената условност в повестта позволява на автора да гради внушението, че неизвестните на историята хъшове са достойни да се срещнат с големите герои на България. Авторът въвежда образа на Левски. Той описва портрета на Апостола, като подчертава, че фотографското изкуство не е в състояние да „представи изразителното му лице, осветлено от величието на една идея, която го вдъхновяваше и гореше“. Този фотографски портрет “не дава ни най-малка идея за един човек надарен с такава силна воля и характер”. Макар че лицето му е изпито, то винаги се оживява от една постоянна и естествена велост.

Навсякъде, където пътува, той проповядва опасната мисъл „за свобода“, „за смърт“. Изложен всеки ден на опасности, „тоя син на нощта, на пустинята, на премеждията“ има „весел нрав“.

А когато е нужно, изражението му става сериозно, гласът му налага, заповядва, словото му вълнува и убеждава. Той е безстрашен дори с риск на живота си. Опасностите му стават едно ежедневие. Попрището на Левски е дълго и плодотворно. И той показва на света какво може да извърши ентусиазмът на една велика идея. „Левски е изражение на една сила, излязла из цели векове страдания, из цял океан унижения“.

Сава Милчев, 7. Г

Образът на Левски в „Немили-недраги“

Моето слово за Апостола е вдъхновено от 11. глава на повестта „Немили-недраги“ и от одата „Левски” на Иван Вазов. В 11. глава на повестта „Немили-недраги“ Иван Вазов изгражда ярка представа за външността и морала на най-големия български национален герой – Васил Левски. Това е човекът, който отдава живота си в служба на Отечеството! За него Родината и освобождението са най-големите ценности! Той служи вярно на идеала си, жертва се за него и става българската национална икона.

Според казаното от Вазов Васил Левски има „силна воля и характер“ – това означава, че е възпитал у себе си невероятна издръжливост, твърдост и високи морални принципи. Ликът на Апостола е осветен от величието на „една идея“ – толкова е здрава връзката на Левски със свободата и нейната светлина! Вазов е майстор на словото – така съчетава думите, че в един кратък откъс успява да изгради представа за времето, в което е живее Апостола и в което пресича живота си с други велики личности на родината. Творецът успява да изтъкне една водеща черта в характера на Левски – винаги да е ведър, жизнерадостен, бодър. Всеки, който е прочел това място от 11. глава на повестта, е вдъхновен от описанието за героя: „ръст среден, тънък и строен; очи сиви, почти сини; мустаци червеникави, коса руса, лице бяло, околчесто и изпито от непрестанната мисъл и бдение, но което се оживяваше от една постоянна и естествена веселост! (…) Тоя момък, който проповядваше опасната мисъл за свобода, за смърт, който се излагаше всеки ден на опасности; тоя син на нощта, на пустинята, на премеждията имаше весел нрав! Той беше като Тотя войвода голям песнопоец; (…) Когато посещаваше Букурещ, (…) донасяше Каравелову в дар шарени, криви, читашки чибучки. Това щастливо настроение беше нужно негли да крепи бодростта му сред всегдашната борба с апатията и подозрителността на роба.“

Над всичко е словото на Апостола! Благодарение на примера и на думите успява да развълнува, на кара робите да погледнат по друг начин на живота си, да пожелаят свободата и да имат смелостта да отдадат живота си за нея! Като него – като Апостола! Това слово - ново, огнено, увличащо, съумява да даде кураж на българина, че свободата е постижима! Сам искрено вярващ християнин, отрано разбира, че сляпото следване на религиозните правила няма да доведе до осъзнаване на поробения човек. Затова избира да напусне сигурното място на манастира и да поеме по нов път, който да стане избор и на другите.

Това негово решение е откроено и в одата „Левски“, заела първо място в поетическия цикъл „Епопея на забравените“. Едва ли има друг пример в българската история на по-голям морален авторитет от Левски – да направи толкова много и да не поиска нищо в замяна! Негов е принципът: „Нам трябва не господар, а свобода и човешко равенство.“ Това е отговорът на Левски, неувяхващ за вечни времена. Колко искрено звучат думите му! Не един и два са примерите, които Патриархът привежда в повестта си в подкрепа на своята идея – българите да помнят и да не забравят своя герой. Левски живее в робското време сред поробените си сънародници, но сам той не е роб! Защо? Защото не се страхува както от поробителите, така и от предателите, той е надмогнал това обезличаващо чувство и се опитва да го предаде на своите последователи – примерът в Сопот го доказва. Апостола е надарен с безумна смелост, достойна за възхвала и в едноименната Вазова ода. Той става неуловим за своите преследвачи, не се бои да застане пред тях и като истински смелчага да им се надсмее в очите! Такова е времето, родило истинските герои - Каблешков, Бенковски, Караджата…

Вазов се прекланя пред нещо друго, открояващо го сред останалите национални герои: „непобедимо търпение и постоянство.“ Така се стига до извода „какво може да извърши ентусиазмът на една велика идея, каквато беше идеята, що създаде тоя грамаден лик пред нас.“ Вазов е прав в наблюдеинята си: „Левски е изражение на една сила, излязла из цели векове страдания, из цял океан унижения.“ Тези „седем / девет години“ свързват двете вдъхновени Вазови произведения – следва описание на делото му, подчиенно на една мисия да „разпали заспалите.“ Но е безсилен срещу коварното предателство! Като християнския спасител попада в лапите на тираните и … следва бесилото. Но делото му остава живо, защото той е „пратен от съдбата (…) да разклати масите, да предизвика събитията, да създаде бъдещето!..

Михаил Бережнов, 7. Б