ТРЕТИ МАРТ в ЧОУ „Образователни технологии“
Ние, учениците и учителите от ЧОУ „Образователни технологии“ отпразнувахме нашия национален празник с много ентусиазъм и вълнение в тържествената зала „Юбилейна“. На сцената представихме драматизация на главата „Радини вълнения“ от романа „Под игото“ на Иван Вазов. Пред очите ни оживяха пленителните герои на Вазов, любими на поколения българи. За да се потопим изцяло в атмосферата на предосвобожденска България, въпросите, задавани към ученичките на Рада, бяха автентични, „преведени“ от първия новобългарски учебник – „Буквар с различни поучения (Рибен буквар)“ на Петър Берон, а езикът на пиесата следваше този на Вазов.
Ролите на Рада Госпожина, Бойчо Огнянов, Кириак Стефчов бяха пресъздадени отлично от Магдалена от 6.Б клас, Георги от 6.Б и Ясен от 6.А. Изпитът беше напрегнат, но актьорите бяха много добре подготвени и убедителни в своите роли. Главният учител Климент, представен от Димитър от 6а и главната учителка, изиграна от Диана от 6.Г, изглеждаха сериозни и строги на сцената, точно както подобава на възрожденски просветители. Бойчо Огнянов беше благороден, великодушен и мил към девойчетата, а те високо и ясно отговаряха на въпросите му, които очертават недвусмислено върховете на българската слава и свещеното право на българския народ да бъде свободен, за да изповядва своята вяра на своя собствен език в своя собствена държава.
За да усетим още повече духа на възрожденска България, на сцената имахме представители на всички прослойки в българското общество от онова време – монахините начело с Хаджи Ровоама (Ирена от 6.Д), чорбаджиите, сред които простодушния Мичо Бейзадето (Мартин Георгиев от 6.В) и превзетия Михалаки Алафрангата (Павел от 6.В), устатата кака Гинка (Амелия от 6.В) и богобоязливия поп Ставри (Крис от 6.Г).
Ученичките на Рада – Виктория от 6.А, Ноемин от 6.Г, Ралица от 6.Б, Ева от 6.В и Деа от 6.Б в ролята на Събка, се представиха чудесно и заедно с група петокласници изпяха песента „Молитва“ по текст на Вазов за финал на изпита.
Този затрогващ финал бе прекъснат от категоричния призив на Каблешков (Йоан от 6.В) – „Хубаво пеете деца, хубаво, но доста, доста молитви веке! За друга песен е време настало! Нали, брате Соколов!“. Той заедно със Соколов (Марти Митков, 6.В) запя вдъхновено „Къде си, вярна ти любов народна“. Всички деца на сцената се изправиха и се присъединиха към тях, а спонтанно в песента се включи и публиката от залата.
Посланието от този споделен и възторжен празник е едно и е ясно за всички нас – свободата е висша ценност, нашият народ я е извоювал с много жертви и осмислена борба, а ние сме длъжни да я отстояваме всеки ден. Да ни е честита!
