Разработка по химия на Ния Димова
Отлична разработка по химия на Ния Димова от 7 в клас за алкално-киселинния баланс в човешкото тяло. Публикуваме работата й без корекции.
pH в тялото
Киселинно-алкалният баланс е много важен за организма. Защо? Ако pH на кръвта, която при нормални обстоятелства е 7.35 – 7.45, е под 7 значи кръвта има киселинен характер. При pH на кръвта 7.1 се изпада в кома, а при pH 6.8 – смърт.
Това може да се появи вследствие на приемане на храни влияещи киселинно на орга-низма, стрес, имунни реакции и/или токсично претоварване. Ако алкално киселинния баланс на тялото е нарушен и pH e киселинно може да изпитвате сутрешна умора, мигрена, трудна концентрация, раздразнителност и разсеяност, омазняване на косата и кожата, обилно потене при леки напрягания и/или болки в тялото и мускулите. Киселинното pH може да доведе до много здравословни и дори живото застрашаващи проблеми в организма. При киселинно pH до клетките достига по-малко кислород и хранителни вещества от нужното. Казва се, че недостига на алкални вещества се компенсира, като организмът започва да черпи тези вещества от костите, но твърдението всъщност се оказва грешно. При приемането на много киселиноформиращи храни не може да се стигне до остеопороза, защото бъбреците регулират pH на урината, която е между 4.6 и 8 и това спомага за преодоляване на такива проблеми.
Всяка храна, която приемаме, води до киселинност или алкалност, тоест има киселинно или алкализиращо действие. Дали една храна е алкална или киселинна се определя от минералното ѝ съдържание. Храните, които сме свикнали да приемаме се оказват най-вече с киселинно pH и имат киселинен ефект върху организма. Те не са полезни в големи количества, затова трябва да приемаме и алкализиращи храни. Повечето алкални храни и напитки, като най-важната напитка въобще – водата, засилват имунитета, подпомагат храносмилането и повишават енергията и обмена на веществата. Такива храни са най-вече зеленчуците, плодовете и някои подправки като канела и пипер, които също са от растителен произход. Естествено, не трябва да се спре употребата на храни с киселинен ефект, но в никакъв случай не бива да се прекалява. Трябва да се постигне алкално-киселинен баланс.
В случай, че алкално-киселинния баланс на тялото е нарушен трябва да регулираме pH чрез неутрализиране. Трябва да променим диетата си, така че тя да съдържа 60% алкалноформиращи храни и 40% киселиноформиращи. Не бива да се прекрачва тази граница, защото приемането на прекалено много алкализиращи храни също крие рискове.
Тоест ако приемаме силно киселинна храна можем да ядем силно алкална, да приемаме храни с не толкова киселинно pH или да пием алкална вода с pH между 9.5 – 10. Ефект на неутрализация може да се постигне и чрез активно спортуване, защото по този начин метаболизмът ще се забърза и ще преработи храната по-бързо. Същите методи могат да се приложат и при обратния проблем, тоест с алкално pH.
Алкално киселинният баланс се определя по съдържанието на водородни йони в състава на храните. При отрицателно заредени водородни йони храната е алкална, а при положително заредени е киселинна. Това свързва алкално-киселинния баланс с химията, с което отново се доказва колко е приложима тя в живота и дори в ежедневието.
За да поддържаме алкално-киселинният баланс в тялото си трябва да организираме менюто си. Примерно меню може да бъде:
-
За закуска можете да ядете плодови бонбони, но ръчно изработени с фурми и ядки (киселинен характер). Пийте и зеленчуково смути от зеленчуци по избор или сурово прясно мляко (но не пастьоризирано). Представената закуска е предимно алкална. Има и други подходящи хранителни комбинации като мляко с овесени ядки и плод, подходящи за закуска, но важното е да имат алкализиращо действие, което не значи да изключат киселинните храни, а да се намалят.
-
За обяд е хубаво да ядете зеленчукова супа или такава с месо и зеленчуци. Салата и основно ястие, за предпочитане риба или друго месо.
-
Вечерята е по същия модел като обяда – супа или салата (а може и двете, но без основно) и основно ястие, включващо месо, за предпочитане риба или морски храни.
Ако алкално-киселинният баланс се наруши, трябва да спазвате алкална диета включваща предимно алкализиращи храни. Алкалната диета има детоксикиращ ефект и наподобява вегетарианската. Промените настъпващи в организма при алкално-киселинен дисбаланс са натрупване на киселини в клетките. Заблуда е, че при киселинно pH се развива по-лесно и бързо рак. Той може да се развива еднакво бързо както в киселинна, така и в алкална среда. Неправилна диета, богата на киселини много често води до ацидоза. Освен храните богати на киселини ние използваме и киселинобразуващи лекарства. Ацидозата представлява повишена киселинност на кръвта, а алкалозата повишени нива на алкалност в кръвта. Изразява се с учестено дишане, безсъние, задръжка на течности, хлътнали очи, ревматоиден артрит, мигренозно главоболие, ниско кръвно налягане, парене на устата, чувствителност на зъбите към оцет и кисели плодове, подуване на езика или небцето и други.
Кожата е много важна за тялото ни защото играе роля на бариера между организма и външната среда и замърсители. Тя всекидневно се излага и на силни химикали, и температурни промени. Кремовете, които използваме също влияят на pH на кожата и нейната хидратация и защита. При нормални обстоятелства pH на кожата варира между 4.5 и 5.75, тоест е предимно киселинна. Когато измием ръцете си с течен сапун усещаме изсушаване, тъй като в течните сапуни се съдържат много алкални вещества, влияещи изсушаващо на кожата. Това е така, защото повечето течни сапуни са на базата на KOH и мазнини, а както знаем калиевата основа съдържа алкалните вещества на калия. Те изсушават епидермиса и поради тази причина е полезно да се използват кремове, които ще помогнат на кожата по-бързо да възвърне естественото си pH.
Аз бих използвала кремове с неутрално или леко киселинно pH, защото ако pH на крема е алкално или киселинно, то ще повлияе изсушаващо на кожата. Трябва да се интересувате какво пише на опаковките на кремовете и на продуктите като цяло, и най-вече зa съставките използвани за направата му, както и за pH.
Ния Димова – 7. клас