Човекът, на когото се възхищавам

Нона Богословова, ученичка от 9. а клас на Частна профилирана гимназия Образователни технологии, трогна своите съученици и преподаватели с откровение на тема „Човекът, на когото се възхищавам“. Нона прие предизвикателството в час по български език и литература да пише за някого, на когото се възхищава. И разкри сърцето си пред нас, излагайки най-съкровените си чувства. Това, което ни прочете, ни възхити и вдъхнови и ние да бъдем по-добри хора. Убедете се сами:

Човекът, на когото се възхищавам

В моя живот не познавам много хора, на които да се възхищавам. Какво всъщност означава да се възхищаваш на някого? Според мен това значи да го уважаваш, обичаш, да се стремиш да бъдеш като него, но не и да бъдеш него. Всеки човек сам по себе си е уникален, но зависи с какво.

Бих казала, колкото и банално да е, че аз познавам един забележителен човек, на когото се възхищавам. Това е моята майка. Тя е лекар акушер-гинеколог и целият ѝ живот е свързан с даряване на щастие на хората – едни малки, прекрасни, ревящи господари. Мисля, че нейната работа е всичко за нея, че тя живее, за да работи, че е отдадена изцяло на своите пациенти. Нейното работно време е 24 часа в денонощието, тя е непрекъснато на разположение. Ако не е в болницата, то е на телефона – да дава съвети и да лекува. Понякога искам да счупя тази звъняща кутийка, но зная, че това е невъзможно. Тя живее със съдбите на стотици хора, изслушва всеки. По всяко време на денонощието става и отива на работа, може да стои с часове, за да се роди поредното човече. И винаги е в настроение, внимателна, отнася се топло с всеки.

Не винаги обаче всичко завършва с щастлив край. Виждам как мисли за някои случаи, как се притеснява. И продължава да работи, никога не се отпуска и никога не се предава. Понякога се чудя какво ѝ дава сили да е непрекъснато в състояние да се труди без умора? Мисля, че тя е лекар по призвание и това я крепи винаги.

Аз се гордея, че именно тя е моя майка и често ревнувам от нейните пациенти. Но има нещо неизказано между нас двете, което ме уверява, че аз съм най-важното нещо в живота ѝ. Ако нейните пациенти са нейния разум, то смятам, че аз съм нейното сърце. Въпреки трудната и отговорна професия, тя направи моето детство и продължава да ме прави щастлива. Въпреки че ме е отгледала сама, никога не съм се чувствала ощетена от нещо. Аз съм израснала по болниците, често нощно време съм спала при нейни приятели или в болниците, живяла съм между две раждания, гледали са ме доктори и сестри. Но никога не съм се чувствала пренебрегната, нещастна, необичана.

Не зная как се оправя с всичко, но зная, че я обичам безмерно така, както и аз се чувствам обичана.

Възхищавам се на моята майка, зная, че е забележителен лекар и се гордея с нея.