Кирил Попов: От ЧПГ „Образователни технологии“ до Texas A&M University

Нашият възпитаник Кирил Попов, приет да учи инженерство в Texas A&M University, споделя своя път към една от най-престижните инженерни програми в САЩ, хората, които са му помогнали по пътя, и съветите, които би дал на следващите поколения ученици.

1. Кога започна интересът ти към математиката, физиката, астрономията и технологиите?

Интересът към точните науки се появи на различни етапи от моето развитие, постепенно. Всичко започна с амфинитета ми към математиката още в първи клас, но истинската обич към предмета се появи в осми клас, когато успях да премина от зубренето на типове задачи към свободното използване на основните свойства и правила на математиката.

От математиката се зароди любопитството към всички други точни науки, като физика и астрономия, които започнах да изучавам още от пети клас и веднага станаха моя страст. С помощта на училището успях да се класирам на национален кръг по астрономия в седми клас.

През лятото, отидох на лагер по роботика и инженерство, както и по физика (предложение от тогавашния зам.-директор, вече главен мениджър Калоян Попов), където много се вдъхнових. Там се появи интересът ми към физиката и технологиите и те станаха мой приоритет. Заради това ходех на много уъркшопи, летни лагери, уикенд-курсове, експозиции и екскурзии, организирани от училището (като еднодневното посещаване на АЕЦ Козлодуй) или от външни лица. Там се сдобих с много безценна информация и опит. И колкото повече научавах за тези предмети, толкова по-интересни те ставаха за мен.

2. Какво според теб най-много помогна за развитието ти през годините в училище?

Вярата у хората около мен (родители, учители), че мога да постигна много и че имам потенциал, както и тяхната подкрепа и насърчаване това да стане реалност.

3. Имаше ли конкретни учители, проекти, състезания или събития, които са ти повлияли силно?

• Олимпиадите ми по История, Математика, География, Физика и т.н., както и изпитите по SAT и IELTS ми дадоха умението да се справям със стресови ситуации. Подготовката за тях ми даде нужните знания, както и разви моята общата култура.
• Клуба по роботика и седмичните курсове в Детският университет за инженери. Там аз развих основни си умения по кодиране и електроника, беше ми показана основата на инженерство, намерих приятели с общи виждания и ми показа пътя ми към моята специалност.
• Клуба по математика в училище от г-жа Бистра Щиркова – помогна с подготовка за НВО в 10. клас и Матурата в 12. клас по профил, като и за по-добрите ми резултати в час. Но най-важното, е че там се разви много нивото ми по математика и успях да навляза по-дълбоко в материята и да мога да боравя с нейните основни правила без проблем. Тук трябва да спомена всеотдайността на г-жа Щиркова, която отдели от свободното си време, за да ми помага в подготовката за матурата по профил Математика, където изкарах Отличен 85.25.
• Имах профил Физика, в който бях единственият записан ученик, и нямаше да мога да го завърша без моята госпожа по физика Кристин Борисова. Също така тя направи възможно участието ми в 11. клас във финалния кръг на „Математика без граници“ в Несебър.
• Любопитството ми към точните науки, но и към предмети като История и География произтече от преподаването и амбициите на моите учители от прогимназията. А любовта към Историята се разви допълнително при директор Рени Митова, която ми помогна с подготовка за олимпиадите по История и ни съдейства при кандидатстването в университет.
• Г-н Калоян Попов беше първият ми учител по Физика и Астрономия в пети клас и беше мой ментор в моите начинания по време на гимназията и преди това – организационно или чрез своите препоръки (участие в уъркшоп на CERN) или предложения за кариерно развитие (да уча в Америка и други…). Също беше мой „advisor“ при кандидатстването ми в различните университети, без който нямаше да е възможно да уча в Америка.

4. Какво различно според теб прави „Образователни технологии“ като среда за ученици с високи амбиции?

„Образователни технологии“ е различно от типичното държавно училище по няколко начина:

• Училището е защитена среда, където дори и да не можеш да се впишеш сред другите или си оприличен като „странен“ и различен, не си под риск от физическо и вербално насилие. А ако има такъв случай, училищната администрация не прави компромиси с такъв тип поведение.
• Учителите се интересуват и ги влекат предметите, които ти преподават. Също не са безразлични пред успехите и провалите на учениците си. Винаги са готови да дадат от времето си, да помогнат, когато видят, че някой ученик се интересува от техния предмет и желае да участва в някаква извънкласна дейност (състезания и олимпиади).
• Училището не се отказва от никого и винаги има вяра, че човек може да се промени към по-добре.
  Уникални възможности – soft skills курсове, развит ученически съвет, различни клубове и инициативи с различни организации в сфери като STEM.

5. Как успяваше да съчетаваш подготовката, състезанията и нормалния ученически живот?

По три начина:

1. Подреждах различните ми задължения по важност, времетраене и колко време отнемат, за да мога да ги изпълня изцяло, но и да имам достатъчно свободно време.
2. Също е важно да знаеш кога да откажеш някоя възможност или да подреждаш и приоритизираш само най-важното за твоето бъдеще.
3. И последния фактор, който ми помогна е външната помощ. Това е побутването, за да не спре човек преди финала, но и подкрепата от моите родители и учители с разбиране, но и готовност да ми помогнат в по-тежките ми моменти.

Но понякога, поне в моя опит, е по-добре за някакъв кратък период от време (максимум месец) да си готов на жесток тормоз, да си засипан с изпити и задължения, отколкото да разтягаш натоварването за по-дълъг период от време. Така много лесно се губи мотивация.

6. Имало ли е моменти, в които си се съмнявал в себе си или ти е било трудно?

Да, постоянно. Различните премеждия през които минах, за да стигна до там където съм сега – студент в Америка по инженерство, не бяха никак леки, а пътят до там беше необятен и доста страшен. И само с подкрепата (и понякога побутване) от моите родители, като и умението да поискаш помощ от друг, по-знаещ от теб и с асистенция, всичко стана реалност.

7. Какво научи за себе си по време на кандидатстването в САЩ?

Много и в същото време абсолютно нищо. От една страна това да попълниш по n-ти път името си не е от най-полезните действия, които човек може да прави. От друга, поне за мен, попълването на отворените въпроси на различните университети ме накара да се замисля върху себе се, за моите мечти, желания и идеали, както и върху пътя, през който съм минал през последните години. Кандидатстването ми помогна до оформя по-пълна представа за себе си и да отговоря поне малко на въпроса: „Кой съм аз?“.

8. Как се почувства, когато разбра, че си приет в Texas A&M?

Най-много успокоение, че от един моите топ 3 университети ме е приел. Също се и зарадвах, но това не беше моята първа оферта. Повече се зарадвах, като приех тяхната оферта, в началото на месец април.

9. Защо избра точно този университет?

Защото от университетите, които ме приеха и ми дадоха оферта, Texas A&M има най-престижната технологична база и ресурси, както и различни инициативи и проекти. А и ми хареса първоначално при кандидатстването с това, че университетът акцентира върху инженерството и има дълга история в тази област, че има висока подкрепа за международни ученици.

10. Какви са мечтите и целите ти оттук нататък?

Голямата ми цел досега беше да вляза в добър университет, така че още не съм напълно сигурен. Имам някои идеи, но мисля, че ще разбера следващата ми голяма цел в университета. Иначе целта ми е да си намеря работа, която да допринася както за дневния ми живот, така и за моята потребност към обществото и останалите.

11. Какво би казал на по-малките ученици, които тепърва започват своя път?

Пробвайте различни неща, изберете своята сфера и цел и се специализирайте в нея. Не губете време във външни начинания, защото денят е само 24 часа и знайте как да намирате отдих и да изживеете своето детство. Дайте едно на ум за бъдещето и правете приятели и връзки с околните хора, дали съдружници и съученици или вашите ментори и учители, защото това социализиране ще ви отвори много врати и ще ви даде много удобства.

12. Ако трябва да опишеш годините си в училището с няколко думи, какви биха били те?

Порастване, развитие, приключение и изпитание.

Историята на Кирил Попов е още едно доказателство, че когато талантът, постоянството и любознателността срещнат правилната образователна среда, резултатите могат да бъдат впечатляващи.

В ЧОУ и ЧПГ „Образователни технологии“ вярваме, че успехът не се измерва единствено с отличните оценки, а със способността на всеки ученик да открие своя път, да развие потенциала си и да придобие знанията, уменията и увереността, необходими за следващата стъпка в живота.

Чрез индивидуален подход, подкрепяща училищна среда, работа с мотивирани преподаватели, участие в олимпиади, състезания, международни инициативи и практически проекти, ние изграждаме не само академична подготовка, но и критично мислене, лидерски качества, устойчивост и увереност – качества, които отварят вратите към най-престижните университети в света.

Постижения като приема на Кирил в Texas A&M University са повод за гордост за цялата училищна общност и още едно доказателство, че с правилната подкрепа и целенасочено развитие нашите ученици са подготвени да се реализират успешно на световната академична сцена.

 

Към началната страница…