Има дати, които не просто стоят в календара, а пулсират в сърцето на всеки българин. Тази година отбелязваме 150 години от величавото и саможертвено лето на 1876-а – Априлското въстание. Това е мигът, в който волята за свобода се оказва по-силна от страха, а саможертвата на шепа смелчаци проправя пътя към възкресението на България. Това не е просто историческа дата, а символ на онази несломима воля, която отвори пътя към Освобождението и показа на света, че един народ е готов на всичко в името на своето достойнство.
В тази връзка ЧОУ и ЧПГ „Образователни технологии“ почетоха един от най-великите върхове на българския дух – Априлската епопея, чрез подготвен рецитал и възстановка на съдбоносното решение на Гюргевския комитет за въстанието.
С изключително вълнение и притаен дъх присъстващите проследиха тържествения рецитал „Епопея на забравените – Гласът на свободата“. Учениците от 8. до 10. клас вложиха сърце и душа в своите изпълнения, превръщайки залата в мост между миналото и настоящето. Чрез силата на Вазовото слово нашите възпитаници ни върнаха към съдбовната 1876-а година – към заветите на Апостола, към пламъка на Оборище, към храбростта на Панагюрище и саможертвата на Перущица и Батак.
Вълнението в очите на публиката беше най-ясното доказателство, че българският дух е жив и силен. Учениците не просто представиха историята – те я изживяха. Те пренесоха присъстващите в онези времена, когато свободата е била мечта, извоювана с кръв, вяра и безстрашие. Честването се превърна в истински празник на родолюбието и националната памет.
Кулминацията настъпи в края на тържеството, когато залата бе огласена от най-святото – всички присъстващи, обединени и изправени на крака, изпяха Химна на Република България.
Особено въздействаща беше и постановката „Гюргевските апостоли – клетва за свободата“, която вдъхна живот на историята. Тя преведе публиката през онези мразовити вечери в Гюргево, където в малките стаи се раждат големите решения. Учениците пресъздадоха драматизма на избора – между личната сигурност и безсмъртието, между страха и свободата. Това бяха моменти, в които историята оживя не като разказ, а като преживяване.
Силата на изпълненията, дълбочината на посланията и искрената емоция бяха израз на истинска почит – поклон пред героите, които ни дадоха правото да бъдем свободни.
